Защо „Вдъхновени сърца“
или „Фламенде Херцен – Flammende Herzen“
в буквален превод „горящи сърца“?

 

В Германия цветето „Flammendes Herz“ или „Tränendes Herz“, a нашето българско „Дамско сърце“ е символ на тъга и любов, тъй като цветчето прилича на плачещо сърце.

Дамското сърце е вид покритосеменно многогодишно цвете от семейство Макови. Обикновено достига до 70 cm височина, цветовете му са бели, розови или червени с формата на сърце и висят на дълги дръжки подобно на гроздове.

Често се забелязва на погребения или на гробовете на току-що починали хора, отишли си от този свят души. Чрез един много дълбок и личен момент в моя живот преди известно време се вдъхнових от това цвете, разбирайки, че животът след смъртта със сигурност продължава и дори и в този е важно да знаем как да се подготвим по един или друг начин.

А в същото време има много живи хора тук на земята, които всъщност отдавна са духом отсъстващи от този живот – не знаят накъде и как, какво и защо им се случва, спят… а вътре в тях копнежите, желанията, мечтите, нуждите бушуват и се лутат и ако щете сърцата им „горят“.

Тъй като желая да се фокусирам върху това, да придружа не едно сърце, не един човек, а хората, т.е. много сърца да излязат от този изпепеляващ понякога огън в тях, предпочетох да нарека практиката ми в множествено число и реших да не взема буквалния превод на името на цветето от немски на български.

Избрах думичката „вдъхновени“ вместо „горящи или плачещи“, тьй като това е моята цел, да посея светлина, любов, топлина, радост, трансформация, манифестация на най-съкровеното в душите на хората, т.е. да ощастливят своя път със смисъл и да „горят“ съзидателно за своите душевни пориви, идеи, заради които са дошли на този свят.

Надявам се да мога да придружа много сърца, които да се вдъхновят и да горят в позитивния смисъл, преработвайки тъгата, и разгръщайки любовта по своя път… да се вдъхновят, но да не изгарят, а да носят плодовете на своят вътрешен запален огън на живота.