В предната ми статия „В търсене на лек“ описах един примерен случай, за появила се мигрена при човек, който изживява прекалено силната светлина като стресова ситуация. Произходът на причината стои в изживяването при раждането, когато бебето се ражда и вижда светлината на белият ден. Но тази реакция не е всеобщо важима за всички хора. И това се отнася за всякакъв вид реакции, сързани с една или друга тема. Всеки реагира по свой собствен начин, зад който стои една определена и строго индивидуална причина.

Какво би могло да стои зад това, че едно бебе изживява светлината като стрес и неприятност? Не са ли изложени всички бебета на едни и същи условия при раждането си? И тук въпросът е почти като при „Кокошката или яйцето?“ Дори дадените условия на раждане не са случайност и безбройно много различни, но и там би било уместно да се попита същото – какво стои зад тях? Какво стои зад тази информация: „Светлината ме плаши?“

Това, което би било още по-любопитно е как можем да се сетим за първопричината на една реакция и какво води намирането на тази първопричина?

Тук важи едно единствено правило, за което много хора са забравили, а то е, че всичко което ни се случва в живота и което изживяваме е свързано по една или друга причина с нас самите, без изключение. Дали вярваме или не вярваме в това правило, това не би променило неговата сила и истинност.

Колкото повече търсим причината навън, толкова повече се удължава нашето търсене на лек и общо взето води до поредици от задънени улици, от които не можем да намерим изход. Поради тази причина много хора живеят от години в своята драма и намират уют в това да си страдат и отдават вината на всички фактори и условности, идващи отвън. Това може да означава, че това състояние на жертва им носи една относителна лекота, дистанцирийки се от това, че тяхното страдание малко или много има нещо общо с тях самите и те ни най-малко носят отговорност за него. В дълбочина погледнато и бебето, което се ражда „отхвърляйки“ светлината, която усеща като заплашителна, не би могло да отдаде вината на нея, тъй като това само по себе си е условието при самото раждане – да прогледне в светлина. Но дали е възможно едно бебе да „носи“ отговорност за това, че се плаши от светлината? Защото не светлината е причина бебето да се плаши, а неговото възприятие.
За това тук единствено излиза въпросът на яве, от къде произтича това негово възприятие? Защо възприема светлината като дразнител? И нека в случая да не търсим отговорност или вина, а каква история или каква енергийна ИДЕНТИФИКАЦИЯ стои зад това възприятие на детето. Защо е важно да говорим за индетификации ще задълбоча в следваща статия.

Понякога самото осъзнаване на този конфликт при раждането би могло да освободи човека от симптомите на мигрена, но понякога е необходимо по-дълбоко задълбочаване. Защото ако се разбере причината за възприятието ще се освободи т.е. осъзнае възловият момент на първоначалният конфликт и при неговото развързване ще се начартаят нови условия в енергийната система на бебето – детето, което ще доведе до това, то да промени възприятието си към светлината.
Тук има няколко линии на търсене на причината за възела, към които можем да се отправим. Тези линии ни карат да преоткрием нови светове, извън рамките на материалистичното мислене и извън рамките на приетите от обществото вярвания и концепции.

Линиите на търсене на причинни възли ни откриват един свят на „откаченост“. В буквалния смисъл, линиите са ОТКАЧЕНИ от контекста на заобикалящият ни логичен свят и рамките на мислене, в които сме свикнали да живеем и да приемаме догмите, нормите и правилата на обществото, предавани ни от поколение на поколение, въпреки, че от друга страна и тези линии си имат своята неповторима логичност.

И като цяло ние хората сме принудени така или иначе да се срещнем с тази „откаченост“, с това безумие или подлудяване, ако разгледаме безумието в неговият деградиращ аспект – това е ГРАНИЦАТА на НЕтърпимост, която неминуемо срещаме, сблъсквайки се с невъзможността да намерим пътя към нашия изначален уют, попадайки в задънените улици. Тази граница ни кара или „кани“ да я прескочим – дали напред през глава – в търсене НАВЪН, където безумието се превръща в подлудяване … или да я прескочим назад в „миналото“– в търсене НАВЪТРЕ, в нас…, където „откачеността“ да търсим в нетрадиционите концепции на лечение ни води до това, да окачим правилният елемент на правилното място, да намерим загубеният пъзел на истината и да се върнем „в къщи“- да постигнем здраве и уют.

Линии на търсене:

• възпитание и преживявания и печати от този живот (класическа линия)
• момент на раждане
• пренатални фази в корема на майката
• в минали / паралелни животи
• по линия на прародители / от майчина и бащина линия
• скрити конфликти на психосоматична основа по книгата на Райнер Кьорнер „Биологични лечебни познания“