Кога започваме да се замисляме над себе си? И защо ни е отнето знанието, че работата върху себе си е единственото значимо нещо, което си заслужава в нашият живот. Защо щастието е онова, към което всички така безнадеждно се стремят да го постигнат, а е толкова трудно? Не само, че това проклето щастие не се поддава от някой ъгъл, ами и проблемите се появяват един по един като лавина и зариват скромните хобита на хората – поне да мечтаят за него, чрез филми, мода, музика, трендове, пътувания, имоти, дрехи и пари в илюзорните безкрайни светове, където всичко изглежда толкова прекрасно.
Не би ли ни стигнало да постигнем мир в душата и да чувстваме благодарност за всичко, което се случва около нас в живота ни?
Ние хората обичаме да живеем с лекота, всичко да ни се случва ей така от небето дадено – прекрасно, спокойно, благословено, сигурно, комфортно… и т.н. Да и защо не, може би това е нашата естествена природа да живеем в мир, красота, топлина и уют. Някои сравняват този вид усещане, който сме изпитвали подсъзнателно, когато сме били в корема на майка си. Аз бих казала, че това усещане или този стремеж произлиза далеч от рамките на живота на земята и приготвянето на душата и тялото в корема на майката да се сблъска със светлината на белия ден. Ние имаме стремежа да се слеем с Бог и да се върнем в изначалното чувство на единност и любов, в корема на нашата Божествена изначалност. Това е цел и стремеж не на един живот, не на един човек, а на хиляди животи и човечества.
И всеки един живот има своя принос и своята задача към това – на първо време изобщо да намери пътя към себе си и своето израстване.
А какво остава за целта да се слее със своята божественност?
Това би било прекрасно и успокояващо знание, ако след смъртта Божественото царство за всеки е достъпно и напълно разбиращо се от самосебе си. Но дори и след смъртта нашето развитие продължава на етапи и е свързано с теми, които отново и отново можем да преразгледаме и да желаем да изживеем и разберем в дълбочина. За някои читатели това дори би звучало като фантастичен филм с подчертана силна фантазия и безкрайна наивност – но какво ако е самата истина? Какъв е иначе смисълът на живота? Този смисъл се разчита и в религиозните виждания, дори и ако само познатите ни тяхни тълкования докосват бледата сърцевина на фактическата истинност.
Замисляме се върху себе си, едва когато животът ни започне да тече извън рамките на онзи по-горе описан вълшебен уют, за който говорих, че принадлежи към нашата естествена природа. Например: Детето не слуша, не му се учи, партньорът изневерява, не иска да поеме отговорност, тялото ни се мъчи, показва определени симтоми и уязвимост, работата ни мъчи, не ни се работи, а трябва… и всички тези примерни проблеми носят безусловно някакъв вътрешен конфликт със себе си. Този конфликт представлява в дълбочина отдалечаването ни от вълшебният уют и така в по-широкия аспект: отдалечаването от големият стремеж да се върнем към Божествената изначалност.
Тези конфликти в живота ни присъстват от момента на нашето раждане, защото то е само по себе си отдалечаването от космоса, навлизането в сферата на физиката и енергията на земята. По-голямата част от хората не вникват в този широк аспект на смисъла на човешкото съществуване. Те считат, че започването на проблемите произтича тепърва от там, когато забележат нарушението на тяхната собствена „мирна“ вселена и започват да търсят причината в нарушителя или искат някак си просто да елиминират нарушението.
„Защо това дете е такова, на баща си ли прилича?, „Тези мъже са пълни простаци; само за едно мислят и това е…“, „От както започнах тази работа, ме боли вратът… кой ли ми крои някакъв заговор…май ще трябва да я сменям“ и т.н. Единственото позитивно нещо в този ред оплаквания е, че хората регистрират, че уютът им е нарушен и явно ще са принудени нещо да променят.
И тук започват проблемите за хората. Те не знаят откъде да започнат и какво да променят, нито знаят кого да променят и защо?
Какво би било, ако още в началото на нашето израстване бихме приели, че животът на земята е една необратима и непрекъсната конфронтация с нашият дуализъм – с нашият изначален конфликт. Какво би било, ако приемем, че всичко, което ни заобикаля и ни се случва е част от нас и ни кани „просто“ да се огледаме в него? Когато възприемем този закон за огледалото, тогава спираме да търсим „вината“ в другия, а сме готови да вземем онова от него, което е „наше“, за което единствено ние носим отговорност.
От къде произхожда конфликтът? Не, тук няма да разгледам темата за изначалната експлозия, но да речем теоретично излиза, че тя е първият конфликт изобщо в съществуването и че самият конфликт е неизбежна част от него.
Да речем едно новородено при раждането си усеща светлината като прекалена дразнимост, тъй като е свикнало на затъмнения уют в корема на майката. Какво се случва по време на израстването? То търси затъмнени помещения, дърпа щорите, търси в слънчевите дни сянка, усеща уплаха при всяка силна светлина и не понася директния поглед към слънцето. Т.е. всяко нещо, което по един или друг начин ни дава усещането за застрашеност или нещо, което ни се случва, с което не сме СЪГЛАСНИ, то предизвиква образуването на енергиен конфликт в нашата система. Защо назовавам, че конфликтът е енергиен – защото няма за него друго доказателсво освен записаната информация в енергийната ни система: „Светлината ме плаши“, чрез нашето ИЗЖИВЯВАНЕ при раждането и повтарянето или потвърждаването на тази травма чрез по-късния ни начин на поведение. Моментът на конфликта става още по-интересен, когато животът ни принуждава да изживеем ситуация, в която да се конфронтираме с този конфликт, тъй като нашата изначална задача и смисъла на нашия живот е да се върнем в онзи уют, от който сме произлязли, а това става само тогава, когато намерим лек за конфликта. Т.е. искаме или не искаме животът ни „дърпа“ натам в една или друга ситуация, в която сме принудени да осъзнаем конфликта и да намерим път към лечението му.
Избягващото светлината дете пораства и намира работно място, на което е изложено на силна светлина, дали лаборатория или огромна стая с големи прозорци и силна дневна светлина и започва да получава мигрена. Тъй като конфликтът не е осъзнат, започва да се проявява на физическо ниво. И тук се почва с едно лудо търсене на причината за мигрената, която води до един куп безмислени „предприеманици“ на мерки, каквито на човек могат да му хрумнат и които ни най-малко могат да доведат до онова облекчение, към което така силно се стреми нашата вродена програма за търсене на мир и спокойствие.
Това е един пример за много и различни варианти, как се изразява в живота ни даденият ни багаж, който носим със себе си… И само като помислим, колко белези са оставени още в нас, от начина, по който сме били възпитавани и израстнали и колко хиляди конфликти „живуркат“ в нашето подсъзнание – с други думи в нашата енергийна матрица.
Стратегията в днешно време по линия на класичискета психотерапия е преразглеждането на връзките ни с майка и баща или с роднини, които са имали възпитателна роля в нашият живот. Какво сме взели от тях, на какво са ни научили директно и индиректно и как сме го възприели. Кои програми на саботаж сме развили, желаейки да не бъдем като тях, с надеждата да избягаме от наранените чувства, останали у нас, заради травмите от тяхното поведение към нас или с надеждата да предпазим децата си от подобни чувства, на които ние сме били „подложени“. И оттам да разгледаме програмите, които проектираме върху партньорите си. Да, това е едно начало, но начало на един дълъг път. Да мислим, да търсим, да преразглеждаме, да осъзнаваме, да чувстваме, да комуникираме.
Осъзнаването на конфликти и опознаването на себе си е първата и най-важна стъпка, но тя не освобождава от конфликта. Само до някъде.
В по-задълбочен анализ ще разгледам къде да търсим конфликтите: Повечето хора си мислят, че раждането е най-първата точка, към която можем да се върнем и да усетим, от къде идва един конфликт. Дефакто…. не е точно така, можем да търсим на още много други места, като например – в пренатални фази, в минали животи, по линия на прародители и в същност навсякъде…
Но за това друг път!
И така: до какво води това да обвиняваш другия за твоя вътрешен конфликт?
До още конфликти.
До какво води рефлектирането върху себе си?
– До това, да поемеш отговорност за „твоето“. А какво значи това? Със сигурност не можеш да поемеш отговорност за трупането на куп чувства на вина, колко си грешен и да отдадеш талантите си за благотворителност, като отдушник. Или да се облекчиш от чувствата на гняв, като разбереш какво ти е било „причинено“ в детството и да таиш цял живот ярост към родителите си, от която не можеш да се освободиш, дори и когато примерно не са вече на земята и да се отдадеш на отшелничества в различен вид и стил на живот като параван, че си победител и „тържествуваш“ своята лична независимост. Най-много освен мигрена да получиш и да речем към това някаква проклета кожна алергия от собствената си пот – това би било най-малкото, с което би могъл да се разминеш. Затова е важно да си отговорим на въпроса: как се освобождаваме от следите на травмата или на конфликта и как да спрем да търсим отдушници, без да продължаваме да нараняваме другите или себе си. Отговорът не е лесен, но това е моята житейска задача все повече да намирам отговора на този въпрос. Това е, което искам да постигам заедно с клиентите си – да постигнат мир в душата.
Моето търсене продължи много години и продължава. Разбрах, че не проблемите са повод да работя върху себе си, а самият живот. Работата върху себе си е необходима в днешни дни, не едва когато проблемите започнат да се трупат и имаме нужда спешно от лек, а като основен принцип на и за начина ни на живот.
Защо е необходим този принцип? Сигурно се сещате. Здравето, казваме, е най-важното? И не можем да си го купим? Аха… а колко искаме да си го купим!
Когато привидно всичко е наред, тялото започва да говори….
Иновативни методи на работа – китайски квантов метод ( CQM ) и „Изкупител в структурата на душата“ (E.I.S.) – работа с прародителите. С втората спомената техника научих да работя в последните няколко месеца и резултатите, които постигнах върху себе си и някои упорито работещи върху себе си хора, са впечатляващи. Скоро ще има повече информация за нея на страницата ми.
